Под това название се обединяват всички остатъчни (нееволютивни) спастични парези и парализи на крайниците, обусловени от увреждане на главния мозък до края на кърмаческата възраст. В тази група освен спастичната парализа и вродената атетоза някои влючват атаксиите, „tremor cerebri chronicus“ и пр. От клинични гледна точка се оформят следните групи: спастична, атетозна, ригидна, атактична, атонична и пр. Могат да сенаблюват и смесени прояви.
Етиология
Детските церебрални парализи се обуславят от най-различни причини: вродени аномалии на мозъка от генетичен произход или вътреутробни увреждания в ембрионалния период, травматични увреждания в периода на бременността, инфекциозни, токсични и обменни заболявания на майката и плода, аноксия, анемия, кръвоизливи, жълтеници и пр. Наблюдават се по-често при недоносени и незрели деца, у които склонноста към увреждания на централната нервна система е особено подчертана.
Патогенеза
При дифузни мозъчни поражения и големи аномалии се развиват квадриплегии, диплегии, при едностранните мозъчни увреждания – хемиплегии и моноплегии. Периферния неврон и рефлексната дъга са незасегнати. Поради това парализите добиват спастичен, пирамиден или екстрапирамиден характер. Детските церебрални парализи се съпровождат често и от засягане на други церебрални функции: общо изоставане в нервно-психиното развитие в различна степен до пълна идиотия, смущения в говора, в сетивата, гърчове и пр.
Клинични форми:
Болест на Little (1862). Синдромът се представя като квадриплегия или параплегия в зависимост от степента на зсягане на горните крайници, обикновенно увредени по-слабо от долните. Дължи се на прекарани кръвоизливи в перинаталния период и се среща най-често у недоносени и родени в седалищно положение деца.
Симптоми. Внимателно изследване може да долови засягането на двигателноста още в първите седмици след раждането, но често диагнозата се поставя след третия месец, когато физиологичната хипертония е вече изчезнала. Обикновено детето лежи по-неподвижно, с изпънати или леко свити в колената и долепени един до друг крайници поради подчертаната спастичност на mm. adductors. При изправяне долните крайници се кръстосват, а стъпалата се свиват в положение на pes equinus. При леките форми горните крайници са почти свободни (параплегична форма), но при тежко увреждане те са свити в лактите и китките и прибрани към тялото (квадриплегична форма). При изправено положение тялото се навежда напред, главата увисва. Когато детето проходи, походката му добива спастичен характер, като стъпалото устава в трайно положение на pes equinus. Сухожилните рефлекси са усилени, рефлексът на Бабински е положителен. Гърчовете се наблюдават по-рядко. Спастичните парализите често се съпровождат от синкинезии и невровегетативни реакции. Сетивността е запазена, психичното развитие е относително по-слабо засегнато, а при параплегичната форма интелектът е почти нормален.
Едностранна церебрална парализа. Среща се относително по-рядко от болеста на Little. Паталогоанатомично се характеризира с атрофия на едното мозъчно полукълбо. Атрофията засяга главно коровата част на полукълбото и се обяснява със смущения в оросяването поради увреждане на артериите от каротидната система. Хемиплегията обаче може да се развие и след прекарани кръвоизливи и енцефалити при които са настъпили увреждания в областа на capsula interna или долната част на corona radiata на едно от мозичните полукълба.
Симптоми. След 4-тия до 8-мия месец от раждането, когато кординацията на движенията е вече значилтено напреднала, се установява повишен тонус и намаление на двигателната активност в противоположната на мозъчното увреждане страна. Сухожилните и надкостните рефлекси със същата страна са по-живи, рефлексът на Бабински е по-силно изразен. С развитието на детето спастичните явления на крайниците се засилват. Горния крайник се свива в лакътя, в китка и пръстите и се прибира към гърдите, а долният се изпъва. При ходене стъпалото добива форма на pes equinus и походката наподобява походка на косач. При това цялата половина на тялото изостава в развитието си (хемипарализа с хемиатрофияа), като хемиатрофията на лицето изпъква особено силно при наличие на парализа на лицевия нерв и последваща атрофия на засегнатите мусколи. Наблюдават се гърчове от Джаксънов тип. Настъпва и значителна психична деградация осбено ако парализата е вдясно поради смущения в говора.
Двойна хемиплегия. Двете мозъчни хемисфери могат да бъдат засегнати независимо една от друга и в различна степен. В такива случаи се развива двойна хемиплегия. Отличава се от квадриплегичната форма на болеста на Little с несимитричното разположение на парализите, остносително по-тежкото увреждане на интелекта и засягането на говора.
Мноноплегини форми. Моноплегичните форми се наблюдават при ограничени мозъчни увреждания най-често в corona radiate или по пирамидния път.
Параклинични данни. При детските церебрални парализи обикновено ликворът е нормален, тъй като се касае за последствия от прекарани увреждания. В случаите с хидроцефалия обаче ликворът има застоен характер. За изясняване на диагнозата се използват пневмоенцефалографията, която долавя взаимоотношенията на мозъчното вещество и мозичните кухини (атрофия, хидроцефалия), и ЕЕГ, чрез която се долавят смущения в биоелектричната дейност на засегнатите участъци.
Протичането и прогнозата на детските церебрални парализи зависят от причината и формата на заболяването и от времето на започване на лечението, както от неговата системност и продължителност. По-добра прогноза дават параплегичните форми, тъй като при тях интелекта е относително по-запазен.
Лечението се провежда главно в две насоки:
– Активиране на волевата двигателност и прилагане на възтановителни физиотерапевтични процедура
– Активиране на нервно-психичната дейност чрез постоянни целесъобразни занимания и прилагане на съответното медикаментно лечение
Наблюдават се и анатомични форми на вродени детски парализи (синдром на Foster) с автозомно-доминаттен начин на унаследяване.
ЛИТЕРАТУРА:
ДЕТСКИ БОЛЕСТИ
Проф. Л. БАКАЛОВА, проф. ИВ. ВАПЦАРОВ, проф. СТ. ДИМИТРОВ
