Множествена склероза

Множествена склероза

Множествената склероза е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Започва между 15- и 50- годишна възраст. Боледуват по-често жените от бялата раса, съотношението жени : мъже – 2,2 : 1.

    Етиологията на заболяването е още неизвестна. Предполага се, че действат един или повече фактори, като автоимунни, генетични, вируси, интоксикации и др.

    Патоморфология
Установяват се пръснати множество ясно ограничени огнища на демиелинизация (плаки) в бялото мозъчно вещество. В плаките се установяват деструкция и оголване на аксоните. Аксоните са съхранени. Плаките са локализирани около мозъчните вентрикули, corpus callosum, в зрителните нерви и хиазмата, мозъчния ствол и малкия мозък, гръбначния мозък.

Олигодендроглиалните клетки се унищожават в центъра на плаките, докато в периферията са дори увеличени. Това се приема като частична, непълноценна ремиелинизация, при която миелинът е тънък с множество прищипвания на Ranvier – плахи сенки.

    Патофизиолофия
Демиелинизираните аксони не могат ефективно да провеждат нервните импулси. Те не могат да прескачат от едно прещипване на Ranvier на следващото, трябва да изминат цялата дължина на нервното влакно. В големите плаки настъпва блок на предаването, който води до появата на различни симптоми.

    Клиничната картина е разнообразна може да бъде моно- или полисимптомна, изразяваща се в сетивни, двигателни, зрителни и други нарушения.

    Двигателните нарушения се дължат на засягане на пирамидната система – спастично повишен мускулен тонус и мускулна слабост. В началото на заболяването са налице слабост и стягане в единия, другия или в двата долни крайника. По-късно се развива долната спастична параплегия, хемиплегия (2-11%) и по-рядко квадриплегия.

    Налице са пирамидни белези: проприоцептивна хиперрефлексия, клонуси, патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо. Рано изчезват повърхностните коремни рефлекси, появяват се дълбоките.

    При образуването на плаки в шийното или поясното задебеление се развива арефлексия в горните или долни крайници, т.е. вяла пареза или парализа.

    Мискулният тонус в паретичните крайници е спастично повишен. Ако плаките са локализирани в шийното, поясното задебеление или в малкия мозък,  мускулният тонус е намален.

    Сетивни прояви, дължащи се на локализацията на плаки в проприоцептивните и екстероцептивните пътища. Те могат да бъдат:

-визбудни – парестезии (изтръпване, мравучкане);

-отпадни – хипестезии, дизестезии (чувство за затопляне и изстудяване);

-болки (рядко се наблюдават в шията, гърба, гръдния кош с опасващ характер и болезнени мускулни гърчове).

    Кординационните нарушения са в резултат от засягане на малкия мозък. Проявяват се със статична и локомоторна атаксия, атаксия на крайниците с дисметрия и адиодохокинеза, интенционен тремор, скандиран говор. Походката е атактична или спастичноатактична.

    Стволови прояви. При 20-30% от пациентите се установяват разнообразни вестибуларни, очедвигателни, пирамидни, сетивни и други симптоми ( световъртеж, атаксия, парестезии, офталмоплегия – най-често двойно виждане), тригеминална невралгия и други.

    Тазово-резервоарни разтройства. Най-чести са incontinento urinea intermiteus.

    Церебралните симптоми се появяват по-рядко:

-двигателни (хемипареза, хемианопсия, припадъци, хиперкинезии);

-психични смущения (наблюдават се депресии, по-рядко еуфория);

-когнитивни нарушения се откриват в 40 – 70 % от пациентите.

    Хроничната умора е характерен синдром при МС. Тя е независим синдром и не е свързана с мускулната слабост. При пациентите липсва желание за физическа и психическа активност. Чувства се умора след сън. Най-силно е изразена умората в следобедните часове.

    Чувствителноста към топлина също е характерна за МС.

    Зрителни нарушения, сексуални, сърдечносъдови, говор, гълтане, психични, конгнитивни и други се откриват в определен процент от болните.

    Клинични форми на болестта

Според динамиката на протичане:

-остра – летална – ремиелинизация не се получава

-хронично прогресираща – протича пристъпно със задълбочяаване на симптоматиката

-хронично ремитираща – по време на пристъп симптомите се проявяват, след това отзвучават след всяка ремисия

Според локализацията на дистрофичния процес:

  • Цереброспинална форма:

-централни спастични парези

-нарушена дълбока сетивност, координация и равновесие

-зрителни нарушения

  • Столова форма:

-интенционен тремор

-световъртеж

-централни парези

-скандиран отговор

-нистазъм

  • Спинална форма

-спастична квадрипареза

-горна вяла, долна спастична пареза

-долна спастична пареза

-долна вяла пареза

-синдром на конската опашка

    Физиотерапия

Целта и е да се забави развитието на болестта и да се поддържа добро общо състояние.

    Задачи на физиотерапията:

  • Да се повиши психо-физическият тонус на болния.
  • Да се предпази от депресии.
  • Да се понижи мускулният тонус на спастичните мускули.
  • Да се поддържат трофиката на паретичната мускулатура и обемът на движение на ставите на крайниците.
  • Да се поддържа мускулната сила.
  • Да се поддържат равновесието и координацията на движенията.
  • Да се предпази от усложнения, най-вече по време на пристъпния период(застойна бронхопневмония, сърдечносъдови смущения, инактивитетни хипотрофии, контрактури, загуба на двигателни навици и други).
  • Да се научи болния правилно да ходи по равно и по стълби самостоятелно и с помощни средства.
  • Благоприятно да се повлияе на хроничната умора и физическата издръжливост.
  • Да се поддържат двигателните навици, да се осигури самостоятелност в ежедневието и да се удължат ремисиите.

    Средства на физиотерапията:

-лечебен масаж;

-криотерапия;

-дихателни упражнения;

-пасивни упражнения;

-упражнения във водна среда;

-упражнения от облекчено и.п.;

-упражнения от ПНМУ;

-упражнения за равновесие и координация;

-упражнения за релаксация;

-упражнения от колянна опора;

-велотрениривка, велошезлонг;

-упражнения по Perfetty;

-упражнения от ДЕЖ и трудотерапия за професионална реадаптация;

-разходки, близък туризъм;

-пливане.

Други терапевтични средства:

-нискочестотно импулсивно магнетично поле (бягъща вълна);

-електрофореза (надлъжно на гръбначен стълб);

-акупресура;

-общи хвойнови, кислородни, въглекисели вани (в стадий на ремисия);

-електростимулация на антагонистите при спастичност;

-ултразвук паравертебрално.

        Указания за прилагане на средствата на физиотерапията

  • Упражненията се изпълняват в бавен, умерен темп, до прага на умората с повече паузи между тях.
  • Избягват се умора и прегряване. Болните от МС са с хронична умора. Тя е комплексна психо-физическа. Топлината не им понася.
  • Лечебният масаж:

-избирателен;

-акупресура при тежка спастика.

Криотерапия на скъсени мускули.

Общо укрепващи упражнения:

-прилагат се по анатомичен признак за цели кинетични вериги, аналитични за определени мускули и мускулни групи;

-съчетават се с дихателни.

Упражнения във водна среда:

-температурата на водата да е хладка до индивидуалната 37,5 °C.

Упражнения от облекчено и.п.:

-в суспензия;

-върху хоризонтална плоскост, ролкови кънки и други.

Упражнения от ПНМУ:

-рефлекса на позата;

-действие на антагониста за релаксация на спастичен мускул;

-първи и втори диагонал за горен крайник с предмет по В. Желев.

Упражнения за релаксация:

-по Шулц;

-по Бобат;

-масаж;

-дихателни;

-акупресура;

-криотерапия.

Упражнения за равновесие и координация:

  • От и.п. колянна опора:

-по Мишков;

-по В. Желев от различни и.п.;

-по Knott и Voss.

  • От и.п. стоеж:

-упражнения за координация на горен крайник(очертаване на фигури по Perfetti);

-упражнения за горни и долни крайници (координационни);

-ходене в различни посоки;

-ходене по очертани фигури по Perfetti;

-ходене с затворени очи до предмет и връщане в и.п. (за пространствена координация);

-ходене с преминаване на препятствия;

-ходене по равно и по неравен терен и други.

Велотренировки с велошезлонг, тредбан:

-натоварване с малка мощност;

-упражнения за ходене и обучение в ходене както при хемипареза или парапареза.

Упражнения от ДЕЖ

-Обличане, събличане, тоалет.

  • Трудотерапия

-работа с глина и пластилин (моделиране);

-рисуване, прерисуване, чертане и други;

-изрязване на хартия, кожа;

-изработване на предмети и други.

Елементи от спорт

-плуване;

-разходки;

-близък туризъм.

По инициатива на Международната Федерация по множествена склероза и регионалните МС-общества е създаден за първи път през 2009 г., Световния ден на множествената склероза, провежда се ежегодно последната сряда на месец май.

Източници:
Физиотерапия при неврологични, неврохирургични и психични заболявания 2012 г.
Проф. Видьо Василев Желев

error: Content is protected !!