Определение
Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с хипергликемия вследствие абсолютен или релативен дефицит на инсулин. Хроничната хипергликемия води до последващи усложнения на различни органи, като засяга основно ретината, периферните нерви, бъбреците, малките и големи кръвоносни съдове.
| Захарен диабет Тип 1 | ß-клетъчна деструкция, водеща до абсолютен инсулинов дефицит |
| Захарен диабет Тип 2 | Наличие на инсулинова резистентност и относителен инсулинов дефицит |
| Други специфични форми | Други ендокринопатии, болести на панкреаса, диабет по време на бременност, генетични дефекти |
Епидемиология
Хора страдащи от диабет Тип 1 са между 5-25%, докато Тип 2 е значително по разпространен, обхващайки 75-90% от случаите, при което тези с наднормено тегло от тях възлизат на около 90%. С напредването на възрастта се увеличава и процентът на диабетиците, така че 10-20% от тези над 65 г. са засегнати.
Етиопатогенеза
Диабет Тип 1
Захарният диабет Тип 1 е резултат на прогресивна автоимунна деструкция на ß-клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса, което води до пълен инсулинов дефицит.
Отключващото процеса събитие – най-често вирусна инфекция – при индивид с генетично предразположение довежда до възпалителна реакция, наречена инсулит, при която островите се инфилтрират от лимфоцити, моленуклеарни клетки и неутрофили. Тези имунни отговори водят до формиране на различни автоантитела.
Известен брой вируси, между които Coxsackie B и тези на заушката, рубеолата и някои реовируси са обсъждани като възможни причини за възникване на диабет Тип 1.
| Диабет Тип 1 | Диабет Тип 2 |
| Най-често възрастта до 30 г. Задължително лечение с инсулин Често остро начало | Обикновено след 30-та година |
| Тенденция към кетоацидоза Строга асоциация с HLA, DR Наличие на автоантитела Фамилна анамнеза при 10% 50% конкордантност при еднояйчни близнаци | Дискретни клинични признаци при диагностициране Рядко кетоацидоза Няма асоциация с HLA система Няма антиостровни антитела Фамилна анамнеза в 30% 100% конкордантност при еднояйчни близнаци |
Диабет Тип 2
Диабет Тип 2 е синдром, възникващ в следствие на много фактори – генетични и на околната среда, чията комбинация води до развитие на инсулинова резистентност и ß-клетъчна недостатъчност. Неговото начало е бавно и нерядко поставянето на диагнозата съвпада с наличието на усложнения. Много често Tип 2 се открива случайно при изследване по друг повод.
| Тип 1 | Тип 2 |
| Често уриниране (нощно напикаване при деца). Силно изразени глад и жажда при съпровождаща загуба на тегло. Изразена слабост, лесна уморяемост, гадене, повръщане, понякога болки в корема. | Рецидивиращи и трудно заздравяващи инфекции (галанити,вагинити,пикочен мехур); Сърбеж по гениталиите; Замъглено зрение; Мравучкане и намалена чувствителност на долните крайници; Суха кожа със сърбеж. |
Диабет Tип 1 обикновено се среща при млади пациенти < 30-40 г. с пиково начало в юношеството, но може да засегне всяка възраст. Характеризира се с класическите симптоми на диабета, най-често жажда и полиурия и има внезапно начало. За разлика от това диабет Tип 2 се среща при по-възрастни индивиди с прогресиращо развитие на симптоматиката, което може да продължи с години. Нерядко при поставяне на диагнозата вече са налице усложнения.
За да се постави диагноза диабет се изисква задължително изследване на кръвната глюкоза!
- Кръвната глюкоза се определя на гладно ( да не се приема храна в разстояние на 8 часа)
- Диагнозата захарен диабет е сигурна, ако при две последователни измервания кръвната захар надхвърля 7 mmol/l.
- Стойности <6,1 mmol/l се считат за нормални
- Стойности между 6,1 и 7 mmol/l се означават като „нарушена кръвна захар на гладно“
- Диагнозата захарен диабет се счита за сигурна, когато при случайно определяне (независимо от приема на храна) се намират стойности над 11,1 mmol/l и наличие на класически симптоми за диабет.
- Орален глюкозотолерантен тест: След определяне на кръвната захар на гладно на пациента се дава да изпие 75g глюкоза, разтворена във вода и след два часа кръвната захар се измерва отново. Стойности над 11,1 mmol/l 2-рия час потвърждават диагнозата захарен диабет, докато стойности между 7,8 и 11,1 mmol/l по същото време сочат нарушен въглехидратен толеранс.
Усложнения на диабета
Микроангиопатия – Диабетната микроангиопатия е специфична за захарния диабет и не се среща при недиабетици.
Ретинопатия – Приблизително 80% от диабетиците развиват ретинопатия след 20 г. от началото на диабета.
Диабетна нефропатия се развива при около 30 – 40% от пациентите с Tип 1, при 2/3 от които прогресира до терминална бъбречна недостатъчност. Среща се също така при 15-20% от болните с Tип 2.
Диабетна невропатия засяга повече органи и системи в човешкото тяло, отколкото свяко друго късно усложнение на диабета. Диабетната невропатия до голяма степен е в основата на проблемите, свързани с диабетното стъпало. Най-честите симптоми са парене, мравучкане и болезнени парестезии, особено през нощта. Има загуба на чувството за болка, допир и температурно усещане.
Макроангиопатията като усложнение не е специфична за захарния диабет и се среща и при недиабетици. В хода на протичане на диабета обаче атеросклеротичните съдови изменения са дифузни, като едновременното наличие на коронарна, мозъчна и периферна съдова болест и доста често. Артериалната хипертония и дислипидемия, както и тютюнопушенето имат съществена роля за значително повишения риск от съдова патология. Рискът от стенокардия и инфаркт на миокарда е от 2 до 4 пъти по-голям. Инцидентите от мозъчно-съдови увреждания са около 4-ри пъти повече при диабетици в сравнение с останалото население, а тези от увреждане на периферните съдове до шест пъти. Последните най-често протичат под формата на Intermittent claudication, улцерации и гангрени на стъпалото.
Диабетното стъпало представлява спектър от усложнения, водещи от съдова недостатъчност и невропатия към инфекции и гангрена.
Източници:
Клинична медицина за фармацевти
Под редакцията на проф. Захарий Кръстев