Състоянието на здраве съгласно определението на СЗО зависи от четири фактора: състояние на околната среда, начин на живот, генетични особености на човека и здравното обслужване на населението. Решаващо значение имат първите два фактора, състоянието на околната среда е глобален, екологичен и общо хигиенен проблем, докато начина на живот е проблем на човека.
У нас е приета програма за формиране и утвърждаване на здравословен начин на живот oпределяща основните елементи: прилагане на системен двигателен режим в разнообразните му форми, здравословно хранене, закаляване, премахване на тютюнопушенето, избягване злоупотребата с алкохол и различни лекарствени средства, правилен режим на труд и почивка.
Нека всеки от нас си зададе Въпроса – Кои от тези правила спазваме в своето ежедневие?
Злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето е в разрез със здравословния начин на живот.
В жизнената си дейност човек ежедневно включва редуване на сън, работа, почивка, хранене и други дейности в определена последователност и ритъм, които определят режима му на живот. Ако тези дейности се повтарят ежедневно в един и същ ритъм, се изгражда жизнен динамичен стереотип. Той представлява система от условно рефлекторни връзки за най-оптимално извършване на тези дейности, при минимум разход на мускулна и нервна енергия.
Сънят като основен елемент от режима на живот трябва да бъде с продължителност 7-8 часа за възрастните, при децата повече, съобразено с възрастта. Като най-здравословен се приема нощният сън между 22:00 и 6:00 часа. Нужна е подходяща обстановка за спане: помещение с умерена топлина, чист въздух, тишина, удобно легло и завивки според сезона. Препоръчва се лека вечеря, без възбуждащи нервната система съставки, да се приема поне час и половина преди лягане.
Трудовата дейност трябва да бъде организирана правилно и да се извършва при оптимални условия на работната среда. Особено внимание изисква умственият – нервно-сензорният труд. За повишаване на ефективността му и предпазване от умора е необходима да се провежда при оптимален микроклимат, чист въздух, подходящо осветление, тишина и творческа обстановка за работа. Най-висока продуктивност при умствената работа се наблюдава в предиобедните часове, докато нощният труд, особено след 23:00 часа, е непродуктивен и трябва да се избягва. Пълноценната почивка е важен елемент от режима на живот независимо от естеството на труда. Тя се осъществява в течение на работния ден, след работа, в края на работната седмица и в периода на годишния отпуск. Отдихът трябва да бъде активен, като с упражнения се натоварват онези мускули, органи и системи, които не участват при обичайния трудов процес. Храненето заема изключително важно значение в цялостния режим на живот.
7 април е обявен за Световен ден на здравето за първи път през 1948 г. На този ден е основана Световната здравна организация с централа в Женева, Швейцария. Нейните цели са осъществяване на възможно най-високо здравно равнище за всички народи. България е член на СЗО от 1948 г.
Източници:
Хигиена, хранене и епидемиология
Учебник за студенти по дентална медицина и фармация
Проф. д-р Божидар Попов
Проф. д-р Маргарита Колева
Доц. д-р Захари Иванов
Доц. д-р Емил Воденичаров
Проф. д-р Пенчо Драганов
Доц. д-р Нели Рибарова
Доц. д-р Тодорка Димитрова
