Смрадлика

Смрадлика ( Rhus cotinus )

Смрадликата е храст, достигащ височина 2 – 5 м, нарича се е още тетра, кукуч, япрак.
С форма на листата широко елиптични, дълги 3 – 10 см, широки 2 – 7 см, последователни, целокрайни, голи или влакнести, с къса дръжка, в долната част листата са синкавозелени, а стъблените тъмно зелени. През есента листата се обагрят пурпурночервено до виолетово поради превръщането на танините им във флобафени. Цветовете са дребни, бледожълти до зеленикави, двуполови, събрани във връхни рехави, разперени метлици, дълги 15 – 20 см. Цъфти от април, май до юни. Чашката и венчето с по 5 листчета, като венчелистчетата са 2 пъти по-дълги от чашката. Пет на брой тичинки, разположени между венчелистчетата. Яйчникът горен, едногнезден. След прецъфтяването цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги, розови, червеникави или жълтеникави власинки. Плодът е дребен, обратно яйцевиден, костилков, сух, след узряване тъмнокафяв.

Смрадликата е разпространена в по-топлите части на страната до 1000 м. н. в. Среща се по сухи каменливи места, из храсталаци и светли дъбови гори, по-често върху варовик.

В съвременната медицина се използват листата ( дрога Folia Cotini ), които се берат по време на цъфтежа. Листата се сушат на сянка или в сушилня при температура 50°С. По време на сушене е необходимо да се разбъркват, за да не се спарят, и в същото време дрогата трябва да съдържа определено количество влага ( до 12% ), в обратен случай съдържанието на танините силно намалява. Притежават характерна миризма и стипчив вкус.

Листата на смрадликата съдържат около 15 – 25% галотанини и 3 – 5 % свободна галова киселина. Също така съдържа флавонолови гликозиди ( мирицитрин, фустин ) и етерично масло ( около 0,1 – 0,2 % ) с приятна миризма и състав: мирцен, камфен, линалоол, терпинеол, L – пинен и др.

Смрадликата има антисептично, адстрингентно (стягащо), противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Нейното приложение има много добър ефект при хемороиди ( бани ), бяло течение ( вагинални промивки ), трудно заздравяващи рани ( но не под формата на компреси, защото се спира заздравителния процес ), при афти на устната кухина, стоматити, пиорея, кожни заболявания, лишеи, гнойни и младежки пъпки, подуване на краката след измръзване, потене на краката, възпаление на венците ( жабурене с отвара в смес със сол и нишадър ).
Широко се използва и в народната медицина. Препоръчва се при диария, дизентерия, хиперацидитет и язва на стомаха, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците.

Билката се прилага предимно външно ( бани, промивки, гаргара ) под формата на отвара.
За вътрешно приложение се използва само под лекарски контрол!

Източници: