Жълт кантарион

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Тази билка цъфти през лятото от юли до септември, по слогове, пътни и горски окрайнини, хълмове и поляни, носи народните наименования Христова кръв, Христова чудотворка , звъника, кантория, кърски чай, орешак, порезниче. От разпространените сред народа, имена се вижда голямото значение на това лечебно растение.

Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено в горната си част, кръгло стъбло, високо до 50-60 см. Листата са срещуположни, приседнали, овално елиптични до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1-3 см. Разглеждани срещу светлината, те изглеждат пунктирани (перфорирани) поради големите вместилища с етерично масло, които се намират в мезофила на листата. Цветовете са събрани в метличести съцветия на върха на стъблото. Чашката е с 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета. Венечните листа са 5, свободни. Плодът е яйцевидна тригнездна кутийка. Стъблата има зелен, а цветовете жълт цвят, смолиста миризма и нагарчащ вкус. Билката съдържа влага около 12%.

За да се уверим, че това е билката, взимаме едно напълно разцъфнало цветче и го смачкваме – трябва да изтече червен сок. Цъфналата билка се събира за приготвяне на чай и бани, а за направата на масло се взимат цветовете. Надземната част на растението се събира през периода на цъфтеж (юли – август). Отрязва се горната част на стръка на 20 см. от върха. Стръковете можем да вържем на китка и да изсушим на сянка или в сушилня на 45 °С.

Религиозното мислене на народа едно време е свързвало благоухаещия, кървавочервен сок от цветовете с кръвта и раните на нашия спасител Христос. Една легенда за билката, която носи толкова благоговейни народни имена, разказва следното: „ Когато любимият апостол на Господа стоял смъртно опечален под кръста, той грижливо събрал опръсканите със свещена кръв растения, за да ги подари на вярващите като скъп спомен за смъртта на Спасителя.“ Червеният сок на благоуханната билка предизвиква странно чувство , че в червения цвят на златистожълтите цветове има сякаш капка от нашия Спасител.

В химичния състав на жълтият кантарион се съдържат багрилните вещества хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антраценови производни), катехинови дъбилни вещества (до 10%), флавоноидните гликозиди хиперозид, рутин и кверцитрин, зеленикаво оцветено етерично масло (състоящо се предимно от сесквитерпени), аскорбинова киселина, фитонциди, смолисти вещества, много каротин и следи от никотинова киселина.

Маслото от жълт кантарион действа болкоуспокояващо, противовъзпалително и заздравяващо. То е много подходящо при пресни наранявания, отворени рани, кръвоизливи, подувания на жлезите и като кожно средство при груба кожа на лицето, също така е ефективно средство за разтривка при болки в гърба, лумбаго, ишиас и ревматизъм. Маслото намира приложение и при слънчеви изгаряния. Кърмачета с колики се успокояват скоро, след като им се разтрие коремчето с масло от жълт кантарион. Също така се използва при възпаление на храносмилателния канал, язва, жлъчнокаменна болест и нощно напикаване при деца и юноши.
Младите момичета е хубаво да пият всеки ден в годините си на развитие чай от жълт кантарион. Той подпомага развитието на женските органи и спомага за отстраняването на нередовност в менструалния цикъл.

Противовъзпалителното, епителотоничното и спазмолитичното действие на билката се дължат предимно на флавоноидните гликозиди, които успокояват лигавицата на устата, стомаха и червата и действат благоприятно при хиперацидитет, гастрит и стомашна язва. Флавоноидите имат много странни фармакологични свойства – оказват спазмолитично действие на гладката мускулатура, жлъчните пътища, червата, кръвоносните съдове и уретерите. Имат жлъчкотворно и жлъчегонно действие, с което се премахват условията за образуване на жлъчни конкременти (камъни). Жълтият кантарион премахва спазъма на кръвоносните съдове – особено на капилярите, оказва и капиляроукрепващо и вазотонизиращо действие, което се дължи на присъствието на витамин Р в билката.

Наличието на хиперицин в билката обяснява фотосенсибилизиращото ѝ действие, но то може да се получи при приложението на спиртен, ацетонов, етерен и друг екстракт или сок от свежото растение. Това негово действие се използва за лечение на витилиго, целта е да се отстранят депигментираните петна по кожата. Билката тонизира нервната система при неврогенни депресивни състояния и потиснатост, при психовегетативен синдром, страхова невроза, безсъние. Антимикробното действие на жълтия кантарион се дължи на съдържанието на фитонциди, които са активни по отношение на голям брой бактерии. Етерните, спиртните и ацетоновите екстракти от жълт кантарион оказват антибактериално действие върху златистия стафилокок и други Грамположителни микроорганизми.

Приложения

Приготвяне на чай:
Една препълнена чаена лъжица с билката се попарва от ¼ литър вода и се оставя малко да се изкисва.

Масло от жълт кантарион :
Събрани на слънце цветове се сипват (без да се тъпчат) в шише до гърлото и се заливат с фино дървено масло, което трябва да ги покрие. Добре затворена, бутилката се оставя няколко седмици на слънце или топло място. След известно време маслото добива червен цвят. Филтрира се през кърпа и остатъците се изстискват, съхранява се в тъмни шишета. За приложение при рани от изгаряния може да се замени дървеното с – ленено масло.

Тинктура от жълт кантарион:
В литър ракия се добавят четири шепи, събрани на слънце, цветове и бутилката се оставя три седмици на слънце или топло място.

Здравен онлайн магазин Хабитус