Лечебното хранене има важна роля в цялостното лечение на болните. То трябва да отговаря на нуждите от енергия и хранителни вещества на болния човек. Основната цел на лечебното хранене е да помага за възстановяване на нарушеното от болестта равновесие в организма. За да се направи правилно диетата е необходимо да се познават етиологиятата и патогенезата на заболяването и свързаните с това промени в усвояването на храната и в обмяната на веществата.
Основни принципи при съставянето на лечебни диети:
· Диетата трябва да съответства на основните изисквания за здравословно хранене – да бъде формирана от разнообразни продукти, с отчитане на химическия състав и хранителната им стойност.
· Балансът между белтъци, въглехидрати и мазнини трябва да отговаря или да се доближава до този на здравословното хранене. При доста заболявания, особено в активния стадий, той може да се наруши, предвид настъпилите промени от болестта в организма.
· Нужно е диетата да бъде индивидуална – максимално да се съобразяват вкусовите изисквания на болния, точните физиологични нужди от енергия и хранителни вещества, според стадия на заболяването.
· Нужно е храната да бъде термично, химично и механично щадяща. Чрез намаляване или премахване от диетата на груби, трудно смилаеми храни, богати на фибри, може да се достигне механичното щадене. Химичното може да се постигне чрез изключване на някои съставки и продукти.
· Важно условие е хранителните продукти да се подлагат на подходяща кулинарна технологична обработка. При заболявани на храносмилателната система се използват методи, чрез които може значително да се намали възбуждащото действие на храната върху стомаха и червата: варене, готвене на пара, печене на скара. Пържените храни се премахват от менюто.
· Диетичното хранене трябва да бъде динамично. В зависимост от стадия на заболяването и състоянието на болния първоначалната строга диета може постепенно да се разширява.
· Изключително важно е да се спазва правилен режим на хранене – увеличена честота на приемите и правилно разпределение на храната в отделните приеми. Много често храненето е четирикратно 25% от енергийната стойност и обемът на храната се приемат на сутрешна закуска, 40% на обяд, 15% на следобедна закуска и 20% на вечеря. При редица болести е нужен петкратен режим на хранене – при болести на храносмилателната система, на черния дроб и жлъчните пътища, затлъстяване.
· При много от заболяванията се наблюдава безапетитие, затова е необходимо ястията да бъдат приготвени вкусно, да имат приятен аромат и привлекателен вид.
· При назначаване на диетичното лечение болният трябва да бъде запознат със същността на диетата и режима на хранене, за очакваното въздействие и след какъв срок ще се прояви, както и за крайния лечебен резултат.
· У нас е въведена номеричната система (от 1 до 15) за означаване на диетите. Вариантите ѝ дават възможност за гъвкавост в изпълнението на диетичното хранене, като се взимат под внимание характерът и особеностите на заболяването и действието на другите видове лечебни подходи.
Кои са основните диети при лечебното хранене?
Диети при стомашни заболявания
Диета № 1 е предназначена за болни с хронични стомашни заболявания след преминаване на остра фаза – хроничен гастрит с повишена киселинност, гастродуоденит, язва на стомаха или дванадесетопръстника. Тя е основната стомашна диета, прилага се до шест месеца и се доближава до нормалното хранене, с отстраняване на дразнещите храни (пържени и солени храни, силни подправки, груба целулоза, алкохолни напитки и силно кафе).
Диета № 1-А е преходна диета, прилага се 7-10 дни при остри или обострени гастрити, язвена болест и болни след операция. Състои се от течно-кашави храни, главно млечно-яйчни пюрета и кремове с брашно и нишесте и в края – пасирани пилешко и телешко месо, плодови и зеленчукови пюрета, сокове и компоти. Изключени са всички дразнещи храни.
Диета № 2 се прилага при хроничен гастрит с понижена секреция и киселинност. Режимът на хранене е 5-6 приема на ден. Позволяват се по-пикантни храни – силни бульони и сосове, повече подправки, пържене без паниране. Целта е да се стимулират апетита и стомашната секреция.
Диети при чревни заболявания
Диета № 3 се прилага при болни със спастичен колит и констипационен синдром. Не се различава по химичен състав от диета № 4. Препоръчва се включването на повече растителни влакнини (пълнозърнест хляб и изделия, сурови плодове и зеленчуци), сурови и млечни продукти.
Диета № 4 е основната при чревни заболявания – ентерити, ентероколити, колити. От диетата се ограничават прясното мляко, яйцата и техните производни, заради честата проява на хранителна алергия и лактазен дефицит, съкратен е с 50% приемът на прости захари, намален е приемът на мазнини, особено животински,увеличен е приемът на лесноусвоими животинки белтъци (телешко и пилешко месо и краве сирене), премахната е грубата целулоза, а плодовете и зеленчуците са варени, пасирани или под формата на сокове и нектари.
Диета № 4 безглутенова – се прилага при болни с глутенова ентеропатия (вродена или придобита) и е основно лечебно средство. От диетата основно се премахват глутеносъдържащите храни – ръж, пшеница както и техните производни продукти. Въглехидратите се набавят с изделия от царевично брашно, картофи,ориз.
Диета при жлъчно-чернодробни заболявания
Диета № 5-А се прилага при болни с остри и обострени хепатити или холецистити и при чернодробна недостатъчност. Диетата е преходна с краткотрайно приложение. Характерно за нея е рязко намаления дневен прием на белтъци и мазнини и увеличен на въглехидрати. От диетата се изключват животинските мазнини. Белтъците са предимно растителни, на по-късен етап постепенно се добавят млечни, от яйчен белтък и крехки меса. От нея са изключени екстрактивните вещества (месни супи, бульонини, цоцове и др.), грубо целулозните и дразнещи храни. Храненето е с 5-кратен дневен прием. Широко използвани са лесно усвоими сладки храни и нишестено-млечни кремове.
Диета № 5 се прилага като основна при хронични чернодробни и жлъчни заболявания. При тази диета е необходимо ограничаването на животинските мазнини и холестерол съдържащи храни, оптимално количество животински белтъци и особено млечните (прясно сирене, прясна извара), достатъчен прием на въглехидрати, пресни плодове и зеленчуци. Ограничават се грубоцелулозните и бобовите храни. В диета № 5 важат технологичните кулинарни изисквания, както при стомашните диети.
Диета № 6 се прилага при хронични панкреатити. Характерно при нея е ограничаването на мазнините, особено животинските. Количеството на белтъците в нея трябва да бъде оптимално, а 2/3 от тях да са от животински произход. Дневния прием на въглехидрати се набавя от храни, съдържащи полизахариди: хляб, картофи, нишестени ястия, ориз, плодови и зеленчукови пюрета, компоти и др.
Диети при бъбречни заболявания
Диета № 7 е основнапри бъбречни заболявания с пълна компенсация на бъбречната функция (с нормални стойности на уреята и креатина). Целта на диетата е да се осигури достатъчен белтъчен внос. Въглехидратите и мазнините са в оптимално количество. Минимален прием на готварск сол. Количеството на течностите се изчислява според диурезата + 400 мл. Режимът на хранене се състои от пет дневен прием.
Диета № 7-Н при нефрозен синдром. Заради изразената албуминурия, отоци, хипопротеинемия, хипертриглицеридемия и хиперхолестеролемия главното изискване н диетата е да се осигури висок белтъчен внос (1,5 г/кг телесна маса), да се намали приема на наситени мастни киселини, да се ограничи вносът на натрий и на течности съобразно диурезата.
Диета № 14 при бъбречно каменна болест. В нея са включени повече течности, като вода, шипков и липов чай, супи, компоти и минерални води (алкални или кисели в зависимост от pH на урината). Намалява се количеството на солта. При уратурия и оксалатурия се ограничават месото, рибата и богатите на оксалова киселина храни (лапад, спанак син патладжан и др.), за да се алкализира урината. В диетата са добавени повече плодове, зеленчуци и млечни храни. При фосфатурия обратно, ограничават се алкализиращи и богати на калций храни. Диетата включва месо, риба, яйца, хляб и тестени изделия, растително и краве масло.
Хипоенергийна диета № 8
Диетата се прилага при затлъстяване и дислипидемии. Тя е нормо белтъчна, хиполипидна (главно растителни мазнини), хипо въглехидратна, главно полизахариди с редуциране на моно- и дизахаридите и увеличаване на растителните влакнини. Вносът на енергия е намален – 1500 kcal на ден. Препоръчват се разтоварващи дни 1-2 пъти седмично със сурови зеленчуци и 500 г. кисело мляко. Готварската сол е в ограничено количество. Режимът на хранене е петкратен. Диетата е съчетана с повишена двигателна активност.
Диета при захарен диабет
Диетата е задължително и абсолютно необходимо лечебно средство при захарен диабет. За основа на диетолечението се приема физиологична диета, която съдържа 15-20 енергийни % белтъци, които се намаляват при съпътстваща бъбречна недостатъчност и се увеличават при слаби и изтощени болни; до 30 енергийни % мазнини, като при придружаваща дислипидемия се намаляват под 20 енергийни %; 50-60 енергийни % въглехидрати, предимно полизахариди и растителни влакнини с почти пълни изключване на моно- и дизахаридите.
Диетата варира широко от хипо- до нормо енергийни стойности, в зависимост от индивидуалните особености на диабета. Режимът на хранене е от пет приема с равномерно разпределение на въглехидратите за деня.
Диета при сърдечно-съдови заболявания
Диета № 10 е основна при сърдечни заболявания в компенсация или начална декомпенсация, хипертонична болест I-II стадий, атеросклероза.
При диетата се ограничават готварска сол, течности, грубоцелулозни, пикантни и трудносмилаеми храни. Общата енергийност трябва да се съобразява с телесната маса на пациента. Необходимо е осигуряването на достатъчно алкализираща растителна храна – плодове и зеленчуци, умерено намаляване на животинските мазнини. Също така е необходимо осигуряването на храни, богати на калий, магнезий, липотропни вещества и витамини.
Диета № 10-А е вариант на основата на диета № 10 и е предназначена за сърдечно съдови заболявания с изразена сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда (в първия месец), хипертонична болест в III стадий.
Диетата е нискокалорична с понижение на белтъците, мазнините (основно растителни) и въглехидратите. Приемът на готварска сол е забранен, а течностите с ограничени до 0,5 л дневно. Диетата е основно от каши, компотите с пасирани, плодовете печени или под формата ма пюрета.
Общи диети № 11 и № 15
Прилагат се при болни от общ профил, които не се нуждаят от специални диети. Те отговарят на изискванията за здравословно хранене. При тях се използват обичайните кулинарни технологии, включително и пържене.
Диета № 11 е известна като „усилена“ хипер енергийна диета и се прилага при слаби и изтощени хронично болни (напр. при туберкулоза и др. инфекциозни заболявания). Тя е хипер белтъчна, хипер липидна и хипер въглехидратна.
Диета № 15 е обща храна, която се дава на голя част от пациентите в болничните заведения, постъпили за клинични изследвания, лекувани в ортопедични, очни, УНГ, неврологични, АГ и други отделения, без показания за специална диета. Диетата е балансирана по отношение на основните си съставки и се доближава до обичайното хранене.
Освен представените диети се прилагат и редица техни варианти, комбинации и специални диети като: плодови, разтоварващи, оризово-плодови, млечна диета на Карел, магнезиева диета, пробни диети и много други.
Източници:
Хигиена, хранене и епидемиология
Учебник за студенти по дентална медицина и фармация
Проф. д-р Божидар Попов
Проф. д-р Маргарита Колева
Доц. д-р Захари Иванов
Доц. д-р Емил Воденичаров
Проф. д-р Пенчо Драганов
Доц. д-р Нели Рибарова
Доц. д-р Тодорка Димитрова
