Остеомиелит при децата
Остеомиелитът е възпаление на костта, в което участва активно костния мозък.
Остеомиелитът е заболяване на детска възраст . Наблюдава се по-често при деца на 5-годишна и под 6-месечна възраст. Причина за неговата поява са стафилококи, стрептококи, по-рядко от други гной-родни коки, от Eberthella и други чревни бактерии. Повече от 90% от случаите заболяването се причинява от стафилококи.
Остеомиелитът най-често представлява септична метастаза на друго гнойно възпалително огнище (фурункул, абсцес, пневмония и др.) Разсейката се улеснява много, когато гнойното възпалително огнище е травматизирано. Поради това пиодермиите по лактите и колената при децата често пъти се усложняват от развитие на остеомиелит. Микроорганизмите обикновено се локализират в богато васкуларизираната част на дългите кости (епифизо-метафизната част), но при децата се засягат често и плоските кости.
Поради различния начин на кръвоснабдяване метафизният процес рядко преминава в епифизата и обратно. Но при малките деца ставната капсула обхваща и част от метафизите. По тази причина често остеомиелит се превръща в остеоартрит.
Метафизите с по-интензивен растеж се засягат по-често. Това налага остеомиелитното огнище де се търси предимно в дисталната част на бедрената кост, проксималната част на тибията и раменната кост.
При новородените и кърмачетата засягането на лицевите кости и костите на черепа е по-често. Характерна за всички възрасти е честотата на локацията в областта на травматизираната кост.
В областта на попадналите микроорганизми първоначално се развива огнище на остеит, което бързо достига периоста, повдига го и формира субпериостален абсцес под напрежение. Паралелно с това микроорганизмите проникват в костния мозък. Под тяхното въздействие и поради смутеното кръвоснабдяване се образуват некроза и секвестри. Обикновено при пробив на периоста възниква флегмонозно възпаление, това е процес който обхваща и меките тъкани.
Заболяването протича различно при новородените, кърмачетата и големите деца. При кърмачетата началото не винаги е ясно, температурата е субфебрилна и явленията обикновено са замъглени от първичното заболяване или от наличието на тежък септико-токсичен синдром. При наличие на процес в крайниците се наблюдава оток или ограничена подвижност с или без подчертана болезненост. При опипване на флегмона в по-късен стадий може да се намери и флуктуация. Остеомиелитът на лицевите кости и по-специално на горната челюст най-често се проявява с оток и болезненост, а при оглед на венечния ръб може да се види образувана фистула. При засягане на максиларните кости може да се види картина на орбитален флегмон.
При големите деца, заболяването започва с висока температура и силна болка преди развитието на отока. Доста по-трудно се определя локализацията на процеса поради разпространението на болката.Тя се засилва повече при натиск и почукване, отколкото при движение. Наличието на болезнен оток улеснява диагнозата.
Остеомиелитът е най-често вторичен, с изключение при новородено дете. Черният дроб е обикновено увеличен, слезката – предимно при септичните случаи.при изследване на кръвта се наблюдава висока неутрофилна левкоцитоза с олевяване, а протеинограмата – намаление на албумините и общия белтък със силно увеличение на α1-, α2- и γ-глобулините. РУЕ е силно ускорена и се нормализира едва при пълно оздравяване на процеса. При септичните случаи хемокултурата е често положителна.
Диагноза се поставя при наличие на първично огнище, оток и болезненост в метафизните части на дългите кости, относително ограничение на движенията на определен крайник, придружен от трескаво състояние, което не рядко се представя със септична картина. То се потвърждава от наличието на типичните рентгенови промени, които се долавят към края на втората седмица: в началото – данни за субпериостален абсцес или огнище на разреждане на костта предимно в метафизната или епифизната част, а по-късно – некрози със секвестри. Рентгеновото изследване е много важно при латентните форми и се налага при най-малко съмнение, особено ако основното състояние се подобрява, а РУЕ се задържа ускорена.
При поставяне на диференциална диагноза се изисква изключването: на остър артрит, при който болката се получава при движение на ставата, при кърмачета изключване на фрактура или епифизиолиза; остри възпалителни процеси в меките тъкани, постинжекционни абсцеси; неврологични заболявания, причиняващи болки (полиомиелит в начална фаза, неврит и др.), при които липсва оток и промяна в цвета; артралгии и артро-миалгии при септични състояния; остеосаркоми, много редки в детска възраст, които се развиват относително бавно и при липса на предшестваща бактериална инфекция.
Клинични форми – епифизарни, кортикални и туморовидни форми, склерозиращ диафизен остеомиелит, абсцеси на Brody и др. В детска възраст и при новородените най-често се появяват остеомиелити на горната и долната челюст, които често завършват със сепсис при несвоевременно лечение. Под влияние на антибиотично лечение, приложено за основно заболяване, честотата на нетипично протичащите латентни форми нараства значително.
При етиологичната диагноза е необходимо откриване на първичното огнище (абсцес, фурункулус, пиодермия или друго органично заболяване). Причинителят се установява чрез хемокултури (преди започване на лечението) от материал, взет от първичното огнище или постоперативна рана. Наличието на регионален лимфаденит обикновено говори против стафилококова етиология на остеомиелита.
Тежките прогнози в миналото, вече са променени значително. При правилно лечение, започнато от самото начало, преди образуването на некрозите, децата обикновено оздравяват.
Литература:
ДЕТСКИ БОЛЕСТИ
Учебник за студенти медици
Проф. Л.Бакалова, проф. Ив. Вапцаров, проф. Ст. Димитров
